28 jun 2017, 9:01

Пустее гарата... 

  Poesía » Otra
776 0 7

На тази гара влакове не спират,

обрасла в спомени и залиняла,

и пътници посоката не питат,

останала е сянката им млада.

А линиите, задавени от старост,

примамват ме в задънен рид,

где някой чакал е с радост

любим човек от дълъг път.

Стрелочникът не е на своя пост,

аз сменям с ръчката посоки,

като неканен и досаден гост

от времена нерадни, еднооки.

И вятър катo влак изсвирва

внезапно, остро. И пронизва...

Мечта на двойка влюбени издирва,

но часовникът плътта изгризва...

Пустее гарата в този град,

забит куршум в тялото бетонно,

и вее студ, и вее смърт и хлад

от минало, притихнало и родно...

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??