Пустее гарата...
На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост,
примамват ме в задънен рид,
где някой чакал е с радост
любим човек от дълъг път.
Стрелочникът не е на своя пост,
аз сменям с ръчката посоки,
като неканен и досаден гост
от времена нерадни, еднооки.
И вятър катo влак изсвирва
внезапно, остро. И пронизва...
Мечта на двойка влюбени издирва,
но часовникът плътта изгризва...
Пустее гарата в този град,
забит куршум в тялото бетонно,
и вее студ, и вее смърт и хлад
от минало, притихнало и родно...
© dreamsinrhymes All rights reserved.
