Пустеещи гари
Опиянен съм от остатъчно вино,
уморен от сънища стари,
преплетени наужким привидно,
а всъщност – две далечни гари.
И само един влак помежду им,
само копнеж и сезон един,
остатъчност и неопределеност
в себе си безсмислово таим.
Ненамерен остана моментът след нас,
във който събирахме песъчинки любов,
във който споделяхме мисли на глас... ...