Пустеещи гари
Пустеещи гари
Опиянен съм от остатъчно вино,
уморен от сънища стари,
преплетени наужким привидно,
а всъщност – две далечни гари.
И само един влак помежду им,
само копнеж и сезон един,
остатъчност и неопределеност
в себе си безсмислово таим.
Ненамерен остана моментът след нас,
във който събирахме песъчинки любов,
във който споделяхме мисли на глас...
Отвъд релсите дочувах все същия зов.
А после чаках те аз на самотната гара.
Бе златна есен посред нощ...
и луната, от океаните по-стара,
разцепваше пейзажа като с нож.
Чаках тебе, чаках утро ново
в очакване на нещо твое...
И ето, мина влакът от олово,
но слезе само желанието мое.
Теб те нямаше. Не беше пътник.
И сякаш всичко запустя.
Като петъци след вторник
тишината се разля.
Късно стана, уморен съм вече,
уморен от сънища стари.
Тях някой от нас ги нарече:
“непосетени от никого гари”.
© Християн All rights reserved.
