gothwolf (Християн)
104 227
Jan 12, 2008, 11:05 AM

Пустеещи гари 

  Poetry » Love
1240 0 10

Пустеещи гари

 

Опиянен съм от остатъчно вино,

уморен от сънища стари,

преплетени наужким привидно,

а всъщност – две далечни гари.

 И само един влак помежду им,

само копнеж и сезон един,

остатъчност и неопределеност

в себе си безсмислово таим.

Ненамерен остана моментът след нас,

във който събирахме песъчинки любов,

във който споделяхме мисли на глас...

Отвъд релсите дочувах все същия зов.

А после чаках те аз на самотната гара.

Бе златна есен посред нощ...

и луната, от океаните по-стара,

разцепваше пейзажа като с нож.

Чаках тебе, чаках утро ново

в очакване на нещо твое...

И ето, мина влакът от олово,

но слезе само желанието мое.

Теб те нямаше. Не беше  пътник.

И сякаш всичко запустя.

Като петъци след вторник

тишината се разля.

Късно стана, уморен съм вече,

уморен от сънища стари.

Тях някой от нас ги нарече:

“непосетени от никого гари”.

© Християн All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??