Пустинен преход
Краката - нестинарски се придвижваха,
неравното море от въглени гореше,
тук-там синееха по-старите,
на тяхно място нов демон бдеше.
Неясна глупост беше адмирирана
от болния ми мозък на жена,
да тръгна боса през пустинята -
под шатра при оазис казват, че била...
Грубеещи и още повече ще станат
петите ми, с пукнатини и кръв,
засъхнали сълзите все такива парят,
а тялото ми пясъчна е стръв...
Била в красива бяла шатра,
отвън все сухи ветрове
навявали, горели, чакали
да мине ден, за да се предаде.
Но тя в оазисната пищност
била преливаща се всяка нощ,
щом има още хора да я търсят,
тя ще разгръща свойта мощ.
Зарових длани в горещината,
косите бяха станали на слама,
миражна бе за мен играта
или аз бях бледост и измама...
Предупредиха ме, дори с насмешка
ми казаха - Избира си ги тя сама...
Неподготвена съм грешка, недоказала се,
за дългия пустинен път към любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
