danisab (Ниела Вон)
214 312
16.12.2007 г., 12:31 ч.

Пустинен преход  

  Поезия
408 0 3

Краката - нестинарски се придвижваха,

неравното море от въглени  гореше,

тук-там синееха по-старите,

на тяхно място нов демон бдеше.

Неясна глупост беше адмирирана

от болния ми мозък на жена,

да тръгна боса през пустинята -

под шатра при оазис казват, че била...

Грубеещи и още повече ще станат

петите ми, с пукнатини и кръв,

засъхнали сълзите  все такива парят,

 а тялото ми пясъчна е стръв...

Била в красива бяла шатра,

 отвън все сухи ветрове

навявали, горели, чакали

да мине ден, за да се предаде.

Но тя  в оазисната пищност

била преливаща се всяка нощ,

 щом има още хора да я търсят,

тя  ще разгръща свойта мощ.

Зарових длани в горещината,

косите бяха станали на слама,

миражна бе за мен играта

или  аз бях  бледост и измама...

Предупредиха ме, дори с насмешка

ми казаха - Избира си ги тя сама...

Неподготвена съм грешка, недоказала се,

 за дългия пустинен път към любовта...

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко неясно ми беше началото,но после просветва...Поздрави
  • !!! Просто нямам думи за стиха ти !Перфектен е ,колкото и да не обичам да използвам тази дума
  • Прекрасно!През пустинята нататък...
    Където само слънцето не се страхува.
    Жадуваща една любов душата -
    върви, пълзи и плаче,но пътува...

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!ВЪЛНУВАЩ СТИХ!
Предложения
: ??:??