28 дек. 2021 г., 21:02  

Пустините са дъно на морета 

  Поэзия
679 7 15

Моят вятър потрепва в завесите
и дъхът му играе с коприната,
тих театър на сенки, пиесите
се мечтаят, рисуват картина,
като в някаква приказна книга,
запрелиства се жадно душата,
този вятър навярно достига
до лагуна за мен непозната,
сред корали, подводни градини,
свят неземен отваря врати,
влюбен вятър живял сред пустини
в мен заплака. И ме напои.

© любимка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота и вяра в Бога!
  • Благодаря ти, Марко
  • Вълшебен стих !
  • Благодаря ти, Латинка! В мир и благодат да бъдеш!
  • "като в някаква приказна книга,
    запрелиства се жадно душата,"

    Пожелавам ти здрава, спокойна и щедра Нова година, щураче (любимка)!
  • Така е, стрейнджър, има много врати за отключване.
    Съгласна съм, инара
    Миночка, няма да се начудя защо на много хора им се свиди, дори онова, което нищо не им струва. И не се ли замислят, че с каквато мярка мерят с такава им се отмерва, пък после защо животът им бил скапан
  • Честита Нова година, нека ти даде всичко, което старата забрави, бъди благословена!
  • Не само картина има тук, но и вечният стремеж човек да опознае света - и собствения вътрешен човешки свят и външния свят, за да достигне до непознатото, тайнственото, невидимото.
  • Много хубаво рисуваш с думи, оживява пред очите ми картина, която докосва! Весели празници!
  • Благодаря ви, желая ви щастлива Нова година
  • Красиво.
  • Красиво и чувствено!
  • Красиво и сърдечно пишеш
  • Сега разбрах, че поезията рисува по-красиво от всеки художник.
Предложения
: ??:??