Пустините са дъно на морета
Моят вятър потрепва в завесите
и дъхът му играе с коприната,
тих театър на сенки, пиесите
се мечтаят, рисуват картина,
като в някаква приказна книга,
запрелиства се жадно душата,
този вятър навярно достига
до лагуна за мен непозната,
сред корали, подводни градини,
свят неземен отваря врати,
влюбен вятър живял сред пустини
в мен заплака. И ме напои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
