20 авг. 2012 г., 13:17

Пустинна жажда 

  Поэзия » Гражданская
397 0 2

Над мене слънцето гори

и сякаш жар отгоре се изсипва.

И страшна жажда ме мори.

От жегата дори кръвта ми кипва.

 

За хладна капчица вода

сега живота си без страх залагам.

Оставям от корем следа

и пясък в сухата уста си слагам.

 

Намерих локвичка една...

Над нея с благодарност се надвесих.

В душата мигом ми светнà

и устни във водата си обесих.

 

И вместо дъно, аз видях

и моя образ, и небето синьо.

Дали на буре аз седях,

напълнено със най-доброто вино?

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??