Пустинна жажда
540
0
2
Над мене слънцето гори
и сякаш жар отгоре се изсипва.
И страшна жажда ме мори.
От жегата дори кръвта ми кипва.
За хладна капчица вода
сега живота си без страх залагам.
Оставям от корем следа
и пясък в сухата уста си слагам.
Намерих локвичка една...
Над нея с благодарност се надвесих.
В душата мигом ми светнà
и устни във водата си обесих.
И вместо дъно, аз видях
и моя образ, и небето синьо.
Дали на буре аз седях,
напълнено със най-доброто вино?
© Никола Апостолов All rights reserved.
