Пустинна жажда

20.08.2012 г., 13:17 ч.

Поезия » Гражданска

416 0 2

Над мене слънцето гори

и сякаш жар отгоре се изсипва.

И страшна жажда ме мори.

От жегата дори кръвта ми кипва.

За хладна капчица вода

сега живота си без страх залагам.

Оставям от корем следа

и пясък в сухата уста си слагам.

Намерих локвичка една...

Над нея с благодарност се надвесих.

В душата мигом ми светнà

и устни във водата си обесих.

И вместо дъно, аз видях

и моя образ, и небето синьо.

Дали на буре аз седях,

напълнено със най-доброто вино?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.