Пустинна жажда

20 ago 2012, 13:17

Poesía » Civil

418 0 2

Над мене слънцето гори

и сякаш жар отгоре се изсипва.

И страшна жажда ме мори.

От жегата дори кръвта ми кипва.

За хладна капчица вода

сега живота си без страх залагам.

Оставям от корем следа

и пясък в сухата уста си слагам.

Намерих локвичка една...

Над нея с благодарност се надвесих.

В душата мигом ми светнà

и устни във водата си обесих.

И вместо дъно, аз видях

и моя образ, и небето синьо.

Дали на буре аз седях,

напълнено със най-доброто вино?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.