26 апр. 2009 г., 18:48

Пустинна съм

1.3K 1 13

 

Пустинна съм, до дъно ме изпи.

Надеждата напусна мойто рамо.

Късмет не може да се присади,

а исках аз да съм щастлива само.

 

 

Безръба съм, откакто ме рани,

да не личи красивата ми същност.

Изхвърлих всички подарени ми мечти,

те не вещаят любов, а само смъртност.

 

 

Немислима съм, откакто с мъки ме дари

и боря се за всяка глътка въздух.

Родена от любов, а в мене не гори,

промени ме прикритата ти жлъчност.

 

 

Някъде... някога... може би ще замина,

ще рискувам да ме забележи света.

Но днес... притихвам и отново заспивам,

а римите утихват във мене една по една.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много!
    Чест е за мен!
  • Здравей, Ванина! Давам ти някакъв отговор, наместо въпроси и поучения. Държа на теб и те следвам! Прегръщам те

    Пустинна съм, до дъно ме изпи.
    Надеждата напусна мойто рамо.
    Късмет не може да се присади,
    а исках аз да съм щастлива само.

    Безръба съм, откакто ме рани,
    да не личи красивата ми същност.
    Изхвърлих всички подарени дни -
    те не вещаха обич и безсмъртие.

    Бездумна съм, сърцето ми мълчи
    и боря се за всяка глътка въздух.
    Родена от любов, тя в мене ечи,
    но твойта сляпа жлъчност я притулва.

    И някой ден ще тръгна по света,
    постлал килим пред мен, венци от тръни.
    Сега притихвам, тънка е нощта,
    че римите зарастват в мен, щом съмне.
  • Благодаря ти Георги, но всичко вече отдавна си е на мястото - това е стар стих
    Благодаря, че прочете!
  • Любовта променя... но горе главата, всичко ще си дойде на мястото! Страхотен стих!
  • Ванина, къде се изгуби от погледа ми.Обади се. Прати писмо по вятъра. Барона

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...