26 апр. 2009 г., 18:48

Пустинна съм

1.3K 1 13

 

Пустинна съм, до дъно ме изпи.

Надеждата напусна мойто рамо.

Късмет не може да се присади,

а исках аз да съм щастлива само.

 

 

Безръба съм, откакто ме рани,

да не личи красивата ми същност.

Изхвърлих всички подарени ми мечти,

те не вещаят любов, а само смъртност.

 

 

Немислима съм, откакто с мъки ме дари

и боря се за всяка глътка въздух.

Родена от любов, а в мене не гори,

промени ме прикритата ти жлъчност.

 

 

Някъде... някога... може би ще замина,

ще рискувам да ме забележи света.

Но днес... притихвам и отново заспивам,

а римите утихват във мене една по една.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много!
    Чест е за мен!
  • Здравей, Ванина! Давам ти някакъв отговор, наместо въпроси и поучения. Държа на теб и те следвам! Прегръщам те

    Пустинна съм, до дъно ме изпи.
    Надеждата напусна мойто рамо.
    Късмет не може да се присади,
    а исках аз да съм щастлива само.

    Безръба съм, откакто ме рани,
    да не личи красивата ми същност.
    Изхвърлих всички подарени дни -
    те не вещаха обич и безсмъртие.

    Бездумна съм, сърцето ми мълчи
    и боря се за всяка глътка въздух.
    Родена от любов, тя в мене ечи,
    но твойта сляпа жлъчност я притулва.

    И някой ден ще тръгна по света,
    постлал килим пред мен, венци от тръни.
    Сега притихвам, тънка е нощта,
    че римите зарастват в мен, щом съмне.
  • Благодаря ти Георги, но всичко вече отдавна си е на мястото - това е стар стих
    Благодаря, че прочете!
  • Любовта променя... но горе главата, всичко ще си дойде на мястото! Страхотен стих!
  • Ванина, къде се изгуби от погледа ми.Обади се. Прати писмо по вятъра. Барона

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...