Пустинна съм
Пустинна съм, до дъно ме изпи.
Надеждата напусна мойто рамо.
Късмет не може да се присади,
а исках аз да съм щастлива само.
Безръба съм, откакто ме рани,
да не личи красивата ми същност.
Изхвърлих всички подарени ми мечти,
те не вещаят любов, а само смъртност.
Немислима съм, откакто с мъки ме дари
и боря се за всяка глътка въздух.
Родена от любов, а в мене не гори,
промени ме прикритата ти жлъчност.
Някъде... някога... може би ще замина,
ще рискувам да ме забележи света.
Но днес... притихвам и отново заспивам,
а римите утихват във мене една по една.
© Ванина All rights reserved.
