10 апр. 2007 г., 19:25

Пустинно

1.3K 0 4
 

Пустинно.

Пустинно като блян,

недоживял сънуване.

Тук всичко е упойващо реално.

Пулсира примамливо като кожа,

ухае сладко,

обещава

и лъщи.

Но ти не можеш

да вникнеш в мойта пустота.

Нали?

Нали и ти си целият пустиня

от пясъка на стари имена...

И ако те сънувам

мойто име

ще се превърне също в прах

на сутринта.

Аз нямам смелост да те имам

и нямам сила да съм буря.

И затова ще съм незрима.

И затова ще съм мираж,

докато просто ме отминеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • "От пясъка на стари имена..."
    градят се бъдещите кули...
    Паянтова основа е това,
    но повика на любовта дочули,
    забравяме във миг какво и как!
    И всичко се повтаря пак
  • Това също е много хубаво! Имай сили и бъди каквато поискаш, защото можеш, повярвай!
  • "Аз нямам смелост да те имам
    и нямам сила да съм буря.
    И затова ще съм незрима.
    И затова ще съм мираж,
    докато просто ме отминеш..."

    Чудесен стих, Ели!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...