Пустинно
Пустинно.
Пустинно като блян,
недоживял сънуване.
Тук всичко е упойващо реално.
Пулсира примамливо като кожа,
ухае сладко,
обещава
и лъщи.
Но ти не можеш
да вникнеш в мойта пустота.
Нали?
Нали и ти си целият пустиня
от пясъка на стари имена...
И ако те сънувам
мойто име
ще се превърне също в прах
на сутринта.
Аз нямам смелост да те имам
и нямам сила да съм буря.
И затова ще съм незрима.
И затова ще съм мираж,
докато просто ме отминеш...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
