alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
10.04.2007 г., 19:25 ч.

Пустинно 

  Поезия
1108 0 4
 

Пустинно.

Пустинно като блян,

недоживял сънуване.

Тук всичко е упойващо реално.

Пулсира примамливо като кожа,

ухае сладко,

обещава

и лъщи.

Но ти не можеш

да вникнеш в мойта пустота.

Нали?

Нали и ти си целият пустиня

от пясъка на стари имена...

И ако те сънувам

мойто име

ще се превърне също в прах

на сутринта.

Аз нямам смелост да те имам

и нямам сила да съм буря.

И затова ще съм незрима.

И затова ще съм мираж,

докато просто ме отминеш...

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • "От пясъка на стари имена..."
    градят се бъдещите кули...
    Паянтова основа е това,
    но повика на любовта дочули,
    забравяме във миг какво и как!
    И всичко се повтаря пак
  • Това също е много хубаво! Имай сили и бъди каквато поискаш, защото можеш, повярвай!
  • "Аз нямам смелост да те имам
    и нямам сила да съм буря.
    И затова ще съм незрима.
    И затова ще съм мираж,
    докато просто ме отминеш..."

    Чудесен стих, Ели!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??