Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън,
не виждам и не чувам нищо,
замислена стоя сега и нежни
спомени прегръщат ме в нощта.
Животът следва своя ритъм...
не може никой времето да спре,
самотна с притаена болка...
си мечтая за срещата ни тъй мечтана. ...