Пустинно тихо
Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън,
не виждам и не чувам нищо,
замислена стоя сега и нежни
спомени прегръщат ме в нощта.
Животът следва своя ритъм...
не може никой времето да спре,
самотна с притаена болка...
си мечтая за срещата ни тъй мечтана.
Тогава ще прогледна в мрака
и отново пак ще чуя твоя нежен глас,
ще те целуна с обич и надежда
и ще се слея с ритъма на твоето сърце.
Тогава звезден прах ще ни посипе,
ще заблести в нощта нашата любов,
по – прашните пътеки ще преминем,
докоснати от вълшебството – любов!!!
© Катя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И в пустинната тишина животът следва своят ритъм.
Харесах! -
Без любов е пустинно тихо. Стих изпълнен с надежда за любов - не я губи! Поздравче!
-
Мили приятели, благодаря ви за хубавите коментари!
-
Надеждата е твоята Любов!😍
-
Докосващ стих! Поздравления!
-
Много ми хареса. Поздрави!
-
Много ми хареса!
-
"Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце..."
Красиво казано. Докосва незабавно душата. Харесах и те поздравявам, Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
надеждата и любовта!
Влдислав, благодаря ти!
Гавраил, благодаря ти!
Притихвам в любимите ръце,
където греят нови измерения,
където любовта е тъй красива
и ме дарява със приказно вълшебство!
Сега съм аз!Защото съм до теб!
Закриляш ме!Побираш ме в сърцето си!
И пламъка на тези влюбени очи...
ме карат да се чувствам жива,
творяща истини и правди...
изграждам нова истинска вселена!