Пустинно тихо
Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън,
не виждам и не чувам нищо,
замислена стоя сега и нежни
спомени прегръщат ме в нощта.
Животът следва своя ритъм...
не може никой времето да спре,
самотна с притаена болка...
си мечтая за срещата ни тъй мечтана.
Тогава ще прогледна в мрака
и отново пак ще чуя твоя нежен глас,
ще те целуна с обич и надежда
и ще се слея с ритъма на твоето сърце.
Тогава звезден прах ще ни посипе,
ще заблести в нощта нашата любов,
по – прашните пътеки ще преминем,
докоснати от вълшебството – любов!!!
© Катя All rights reserved.
