19 мая 2007 г., 14:00

Пустиня

1.2K 0 2
 

Пустиня

Ами ако пустинята е само в теб

и твоите миражи са реалност в нечий чужд живот?

Ако мнимите ти палми растат наяве в друг, реален свят?

А ако твоята реалност е всъщност мнима, чужда

и някакси при някой явява се като мираж?

И май сушата е мнима, ала тъгата - истинска и тук, и там.

Така водата там не е спасител

и болката не може да се угаси във извор.

А ти оставаш с твоята надежда мнима,

попита в чакането на един мираж...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен стих (Искренно благодаря за коментара който си ми оставила)
  • "Сигурно Бог е създал пустинята, за да може човек да се усмихне при вида на палмите"
    Хубав стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....