18 нояб. 2008 г., 17:51

Пусто сърце

1.8K 0 4

                                                Пусто сърце

 

                          Пусто е сърцето, разкъсано на две...                                                                                             изтръпнало от болка, плачещо, като момче                                                                               пусто е сърцето... в пепел се превърна  то!

 

                           Пусто е сърцето, без теб, любима моя, пусто                                                                              и в душата тъй е пусто, ала теб те няма,                                                                                    оставих само спомена в замяна спомен,                                                                                      който като пламък ще угасне някой ден...!                                                                            

                           Нощем кат звездица на небето ти блестиш...                                                                             и все си тъй красива,  ала пустото сърце ридае...                                                                      и за среща вечна си мечтае,                                                                                                            среща в, която пак ще бъдем ти и аз!   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Киряков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...