Пустош

12 нояб. 2010 г., 14:41

Поэзия » Другая

635 0 2

Пустош е в душата ми отново,

пустош в опустяла самота,

пустош, завладяла ме изцяло

и прокобила ми зла съдба.

Да се скитам и да не успея

да намеря своя бряг

и в море от несретата

да не срещна поглед мил и драг.

Да не мога да обичам никой,

да ранявам, силно да боли,

щастие аз нивга да не мога да намеря,

ни спокойствие, любов, уют и

чакани дълбоки старини.

Самотата да е мой приятел първи,

болката с нея редом да върви,

страхът своето място също да заеме

и отчаянието, напомнящо ми,

че това не ще се промени.

А как ще искам да повярвам,

че има някъде спасение за мен,

че всичко лошо ще отмине ненадейно

и ще настъпи нов и светъл ден...

Наивно аз на черната съдба ще се опълча,

ще се боря до последно, ще горя,

но съдбата зла ще ме накаже безпощадно

и като пламъче, изгоряло безвъзвратно,

ще падна тежко в пепелта.

И отново пустош ще настане,

и аз ще се превърна във безлична сивота,

която ще се скита в опустели лабиринти

на една изстрадала погребана душа.