Спри да вярваш в нищо,
Да изрисуваш живота си, беля.
Недей да изоставяш всичко,
Когато изгубен се почувстваш в света.
Сънят, кошмари преплетени бродира
Не дава на светлината да пробие път.
Капчиците кръв посипва.
Да не би да се усмихнеш някой път.
Зад безгранични мисли и вселенският провал
Трудно е да кажеш „можеш“
Вярвайки, че животът ти дори е спрял.
И всички ти крещят „не можеш“. ...