Спри да вярваш в нищо,
Да изрисуваш живота си, беля.
Недей да изоставяш всичко,
Когато изгубен се почувстваш в света.
Сънят, кошмари преплетени бродира
Не дава на светлината да пробие път.
Капчиците кръв посипва.
Да не би да се усмихнеш някой път.
Зад безгранични мисли и вселенският провал
Трудно е да кажеш „можеш“
Вярвайки, че животът ти дори е спрял.
И всички ти крещят „не можеш“.
Изчакай секунда , без да кажеш дума,
Просто затвори очи.
Недей да пожелаваш нищо,
Спомни си, кой си ти.
А някой друг ще те намери.
Ще познае нещо свое в теб.
С очи, блестящи, слънце сфери
Ще разтопи тъмният безчувствен лед.
Няма да те пусне да си тръгнеш.
Отново в пътя си да се изгубиш.
Ще държи ръката ти докато се върнеш
до теб ще е и щом се събудиш.
© Ивета Живкова Всички права запазени