Спри да вярваш в нищо,

Да изрисуваш живота си, беля.

Недей да изоставяш всичко,

Когато изгубен се почувстваш в света.

Сънят, кошмари преплетени бродира

Не дава на светлината да пробие път.

Капчиците кръв посипва.

Да не би да се усмихнеш някой път.

Зад безгранични мисли и вселенският провал

Трудно е да кажеш „можеш“

Вярвайки, че животът ти дори е спрял.

 И всички ти крещят „не можеш“.

Изчакай секунда , без да кажеш дума,

Просто затвори очи.

Недей да пожелаваш нищо,

Спомни си, кой си ти.

А някой друг ще те намери.

Ще познае нещо свое в теб.

С очи, блестящи, слънце сфери

Ще разтопи тъмният безчувствен лед.

Няма да те пусне да си тръгнеш.

Отново в пътя си да се изгубиш.

Ще държи ръката ти докато се върнеш

до теб ще е и щом се събудиш.