Sep 27, 2015, 12:33 PM

Пустош

  Poetry » Love
576 0 0

Спри да вярваш в нищо,

Да изрисуваш живота си, беля.

Недей да изоставяш всичко,

Когато изгубен се почувстваш в света.

 

Сънят, кошмари преплетени бродира

Не дава на светлината да пробие път.

Капчиците кръв посипва.

Да не би да се усмихнеш някой път.

 

Зад безгранични мисли и вселенският провал

Трудно е да кажеш „можеш“

Вярвайки, че животът ти дори е спрял.

 И всички ти крещят „не можеш“.

 

Изчакай секунда , без да кажеш дума,

Просто затвори очи.

Недей да пожелаваш нищо,

Спомни си, кой си ти.

 

А някой друг ще те намери.

Ще познае нещо свое в теб.

С очи, блестящи, слънце сфери

Ще разтопи тъмният безчувствен лед.

 

Няма да те пусне да си тръгнеш.

Отново в пътя си да се изгубиш.

Ще държи ръката ти докато се върнеш

до теб ще е и щом се събудиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...