Пустота
По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига,
в който да кажа, че те
обичам.
А пред мен е пустинен
пейзаж.
Пясъци, дюни и парещо
слънце.
Любовта вече е само мираж,
в опустялото, глупаво
сърце.
И незнайно къде и кога,
преди Потопа или одеве?
Самотен съм тук и сега,
и светът свършва без тебе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
