По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига,
в който да кажа, че те
обичам.
А пред мен е пустинен
пейзаж.
Пясъци, дюни и парещо
слънце.
Любовта вече е само мираж,
в опустялото, глупаво
сърце.
И незнайно къде и кога,
преди Потопа или одеве?
Самотен съм тук и сега,
и светът свършва без тебе!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
