По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига,
в който да кажа, че те
обичам.
А пред мен е пустинен
пейзаж.
Пясъци, дюни и парещо
слънце.
Любовта вече е само мираж,
в опустялото, глупаво
сърце.
И незнайно къде и кога,
преди Потопа или одеве?
Самотен съм тук и сега,
и светът свършва без тебе!
© Живко Делчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
