По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига,
в който да кажа, че те
обичам.
А пред мен е пустинен
пейзаж.
Пясъци, дюни и парещо
слънце.
Любовта вече е само мираж,
в опустялото, глупаво
сърце.
И незнайно къде и кога,
преди Потопа или одеве?
Самотен съм тук и сега,
и светът свършва без тебе!
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
