17 окт. 2012 г., 13:36

Пясъчен замък

824 0 11

 

 

 

                                              Пясъчен замък

 

                                             На яма помийна - дълбокото,

                                             в жестока следа от хомот,

                                             на хребет планински - високото,

                                             ти си във всичко, живот.

                                             На зимните гларуси в крясъка.

                                             В празните чашки от лятото.

                                             Играчка забравена в пясъка.

                                             Пясъчен замък - Живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Минка, Минчка, благодаря!
    Славяна, не ти казва на теб...
  • Хубав стих, навява размисли различни и за кулите пясъчни от мечти и реалната стойност на живота,сякаш пясъчен часовник държим в ръцете си...Поздрав!
  • Пясъчен замък - живот!
    Това е живота, построяваш пясъчинка по пясъчинка, накрая се превръщаме в такава!
    Поздрав!
  • Ели, на твоята възраст, а и далеч след това и аз вярвах, че живота е само градене и надграждане...

    Анастасия, много е ласкав коментара ти. Но аз се съмнявам винаги когато чуя това. Толкова добри автори има, а аз просто опитвам...

    Hercule (Христо Запрянов)anjambman (Анжамбман Анапестов)Rali23 (Ралица ) Благодаря, че бяхте тук!
  • Красиво е! Много!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...