17.10.2012 г., 13:36

Пясъчен замък

818 0 11

 

 

 

                                              Пясъчен замък

 

                                             На яма помийна - дълбокото,

                                             в жестока следа от хомот,

                                             на хребет планински - високото,

                                             ти си във всичко, живот.

                                             На зимните гларуси в крясъка.

                                             В празните чашки от лятото.

                                             Играчка забравена в пясъка.

                                             Пясъчен замък - Живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Минка, Минчка, благодаря!
    Славяна, не ти казва на теб...
  • Хубав стих, навява размисли различни и за кулите пясъчни от мечти и реалната стойност на живота,сякаш пясъчен часовник държим в ръцете си...Поздрав!
  • Пясъчен замък - живот!
    Това е живота, построяваш пясъчинка по пясъчинка, накрая се превръщаме в такава!
    Поздрав!
  • Ели, на твоята възраст, а и далеч след това и аз вярвах, че живота е само градене и надграждане...

    Анастасия, много е ласкав коментара ти. Но аз се съмнявам винаги когато чуя това. Толкова добри автори има, а аз просто опитвам...

    Hercule (Христо Запрянов)anjambman (Анжамбман Анапестов)Rali23 (Ралица ) Благодаря, че бяхте тук!
  • Красиво е! Много!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...