5 янв. 2011 г., 19:23

Пясъчен замък

770 0 6

По плочките на стария площад 
подтичвам и зад ъгъла надничам. 
Ти знаеш ли - и кестените в този град 
очакват теб със твоето момиче. 
Зад ъгъла след миг ще се покажеш 
със орхидея с тънко стебълце 
и с поглед син ще ме погалиш, 
и ще ме завъртиш, като перце... 
Или ще звъннеш пак по телефона, 
ще кажеш: "Тук съм, във града... 
На северния плаж, до вълнолома, 
за теб издигнах замък на брега!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...