3 мая 2007 г., 09:38

Пясък 

  Поэзия
547 0 1
ПЯСЪК
Това е пясък-оазис за телата голи,
по волята случайна на бога - слънце и водата.
А нейде маранята пулсира и суши земята,
но ние сме далече от нейните неволи.
И влагата солена безшумно ни приспива.
Извайва в статуи на дивото изкуство
прострените тела. Душите ги напускат
без жал за бронза на обвивката ленива.
Ще минат часове преди тържественият марш на зноя
да стихне най-подир всред синята пустиня.
И скитащия дух, събрал последни сили, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??