Това е пясък-оазис за телата голи,
по волята случайна на бога - слънце и водата.
А нейде маранята пулсира и суши земята,
но ние сме далече от нейните неволи.

И влагата солена безшумно ни приспива.
Извайва в статуи на дивото изкуство
прострените тела. Душите ги напускат
без жал за бронза на обвивката ленива.

Ще минат часове преди тържественият марш на зноя
да стихне най-подир всред синята пустиня.
И скитащия дух, събрал последни сили,
без чувство за вина да тръгне към затвора.

Сега е тихо в обляното от слънце пладне.
И времето е сякаш мит на бъдеща реалност.
Но писъкът на чайка, вестител на опасност,
се втурва във съня с летящата си шпага.

Безименият бряг добива цвят и форми.
Горящото кълбо го вижда от зенита -
като изкуствен рай, във който се преплитат
тътнежа на вълни с неясен хорски говор.

Но в следващия миг вълните се надигат.
И бурята поглъща брега в отровна сянка.
А утре дискът може в студено сънно лято -
да зърне само пясък, лъчи додето стигат.