17 июн. 2014 г., 22:17

Пясък

504 0 3


                                  ПЯСЪК

 

                                 Сънувам острови,

                                 острови на които

                                 никога не съм била,

                                 знам имената им,

                                 знам малките улички,

                                 имената на хората.

                                 Винаги се озовавам

                                 на шумни и пъстри пазари

                                 и виждам себе си - продавам съдове,

                                 съдове за трошене.

                                 Нищо не мога да продам,

                                 защото съдовете се разпадат в ръцете ми.

                                 И тук обикновено

                                 се будя…

                                 A в оня свят слънцето се е завъртяло -

                                 грънчарско колело

                                 и прави нови чинии

                                 от пясък…

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...