25 янв. 2015 г., 13:37

Пясък в очите ми

561 0 1

Мед си... мажа те на филия,

преглъщам те бавно на хапки...

сладък си... разпилявам се, после се събирам...

Загорча ми... от самотата е.

А беше толкова вкусен...

 

Пясък в очите си

незнайно от коя пустиня долетял,

педантично ми попиваш сълзите

боли ме... не виждам.

 

Бряг си скалист,  непристъпен.

Катеря те... стръмен си...

трудно ми,  е колената ме болят

уморена съм... давя се в нищото...

няма ме, но защо съм толкова щастлива?

 

Енергия си... сребриста плазма...,

следваш ме... ту ставаш огромна,

ту малка колкото пламък на свещ...

винаги си с мен, а не мога да те докосна...

Смазващо е...

 

Длето си, дълбаеш на дълбоко в душата ми.

Боли... временно е само докато изваеш истината.

Подаряваш ми я такава - една съвършена

без забележки... после си тръгваш... завинаги.

 

Черно бял клавиш си,

докосвам те, не познавам нотите,

натискам клавиша... студен си,

но чувам най-съвършения звук!

 

Вулкан си... разгневен, изгарящ...

Аз съм скала... от най-твърдите.

Помиташ ме, изпепеляваш ме... няма ме.

 

Грях си, непорочен заченат с любов,

истина си раздиращо грозна , погубваща,

сълза си солена,  но толкова чиста...

смях си... тъжен, загадъчен смях.

 

Криво огледало си, оглеждам се в теб.

Виждам се грозна, повяхнала.

Педантично се разнищвам нишка по нишка,

уморена съм и уплашена...

 

Безплътен си, нереален,

а си ми толкова близък.

Сън си... божествен,  примесен с кошмар...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подкрепям казаното от Анелия. Краткостта е една от характеристиките на таланта...

    По форма е образец за свободен стих, който често се бърка с вертикалната проза.
    Поздравления за постижението!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...