Пълна с изгреви чаша

8 окт. 2024 г., 12:09 2024-10-08T18:33:39+03:00

Поэзия

95 2 2

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША

Край смълчаните тисове привечер

тежки пешове спуска мъглата –

одимена от тръпнещи взривове,

тя очаква деня да изпратя.

Щом защоря набързо небето си,

под прозореца светнал ще клекне –

да разчисти в съня страховете ми –

с отпечатък в сърдечния дневник.

Трие всички ненужни съмнения –

миг преди да затворя очите.

И ме люшва към друга вселена –

да намеря покой и обител.

Ако искаш при мен да останеш –

страшни приказки спри да разказваш.

Нямам време за – Сбогом! – и рани,

нито пък за илюзии празни.

Спрях се вече да скитам напусто,

и не слушам какво каканижат

в самотите си дворът и прустът.

Имам обич за хиляди ближни.