Oct 8, 2024, 12:09 PM  

Пълна с изгреви чаша 

  Poetry
93 2 2

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША

 

Край смълчаните тисове привечер

тежки пешове спуска мъглата –

одимена от тръпнещи взривове,

тя очаква деня да изпратя.

 

Щом защоря набързо небето си,

под прозореца светнал ще клекне –

да разчисти в съня страховете ми –

с отпечатък в сърдечния дневник.

 

Трие всички ненужни съмнения –

миг преди да затворя очите.

И ме люшва към друга вселена –

да намеря покой и обител.

 

Ако искаш при мен да останеш –

страшни приказки спри да разказваш.

Нямам време за – Сбогом! – и рани,

нито пък за илюзии празни.

 

Спрях се вече да скитам напусто,

и не слушам какво каканижат

в самотите си дворът и прустът.

Имам обич за хиляди ближни.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??