Пълна с изгреви чаша
ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя.
Щом защоря набързо небето си,
под прозореца светнал ще клекне –
да разчисти в съня страховете ми –
с отпечатък в сърдечния дневник.
Трие всички ненужни съмнения –
миг преди да затворя очите.
И ме люшва към друга вселена –
да намеря покой и обител.
Ако искаш при мен да останеш –
страшни приказки спри да разказваш.
Нямам време за – Сбогом! – и рани,
нито пък за илюзии празни.
Спрях се вече да скитам напусто,
и не слушам какво каканижат
в самотите си дворът и прустът.
Имам обич за хиляди ближни.
© Валентина Йотова All rights reserved.
