ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя.
Щом защоря набързо небето си,
под прозореца светнал ще клекне –
да разчисти в съня страховете ми –
с отпечатък в сърдечния дневник.
Трие всички ненужни съмнения –
миг преди да затворя очите.
И ме люшва към друга вселена – ...