ПЪЛНОЛУНИЕ

Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце...
Тежка мараня се спуска над полята...

Загорели са ръцете и...
Челото потно е...
Дрехите полепнали...
Плътен глас като тътен разпростя се...
Тъжна... Уморена... песен... 
Отекна чак до върховете заскрежени...
Стопи снега, леда, студа...

А небето черно, затъмнено,
едва на пръски приличащи,
звездите осветяват пътя...
Бели облачни мечти,
на талази горе се извиват...

Искри овал, от жълто преливащ се в червено...
Мъглата опитва се да раздели
небесното и земното,
небрежно начертала граница...
Пълни се със светлина ноща,
огряна като от жарава...

Реколтата дали ще стопли нечие сърце
или празен хамбарът ще осъмне...
Алена луна...
ореол около нея...
Опустели ниви...
Жътва е!
Пълнолуние... 

7 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия