Пълнолуние
Ти знаеш ли къде да ме намериш?
Отивайки си ...винаги оставам.
В студени до треперене Недели
разбили всички дни до недостатъчност.
Във полета и тласъка нагоре
в ината и във вечна резистентност.
В движение на всичките глаголи
във онзи миг, когато липсва вечност.
Във тялото си, щом почувстваш болка
аз свила съм се до ребрата вляво.
Броя до сто и после ако мога
започвам да те искам отначало.
И ти не знаеш как така до късно
не можеш да заспиш и нещо мъчи те.
Обичам те, обичам те, безумно
и връщам се при теб на пълнолуние.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
