Sep 29, 2020, 8:09 PM

Пълнолуние 

  Poetry
363 5 13

Ти знаеш ли къде да ме намериш?

Отивайки си ...винаги оставам.

В студени до треперене Недели

разбили всички дни до недостатъчност.

Във полета и тласъка нагоре

в ината и във вечна резистентност.

В движение на всичките глаголи

във онзи миг, когато липсва вечност.

Във тялото си, щом почувстваш болка

аз свила съм се до ребрата вляво.

Броя до сто и после ако мога

започвам да те искам отначало.

И ти не знаеш как така до късно

не можеш да заспиш и нещо мъчи те.

Обичам те, обичам те, безумно

и връщам се при теб на пълнолуние.

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??