29.09.2020 г., 20:09 ч.

Пълнолуние 

  Поезия
361 5 13

Ти знаеш ли къде да ме намериш?

Отивайки си ...винаги оставам.

В студени до треперене Недели

разбили всички дни до недостатъчност.

Във полета и тласъка нагоре

в ината и във вечна резистентност.

В движение на всичките глаголи

във онзи миг, когато липсва вечност.

Във тялото си, щом почувстваш болка

аз свила съм се до ребрата вляво.

Броя до сто и после ако мога

започвам да те искам отначало.

И ти не знаеш как така до късно

не можеш да заспиш и нещо мъчи те.

Обичам те, обичам те, безумно

и връщам се при теб на пълнолуние.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??