Пълномощно за отвъд
ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен.
Че тишината има зъби,
усещам нощем във съня –
когато мракът е безкръвен,
и тъй далечен е денят.
Студът прозорците сковава
във прангите си от кристал.
И знам, че нищо не остава,
щом стихва кротката жарава,
не хлопва вратник, недоспал,
след другиго, обвит в забрава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
