25 авг. 2017 г., 20:03

Първа любов

751 6 30

Някъде в спомените,

                образ ме вика,

толкова близък,

                от ефир изтъкан,

усмивка невинна,

                чаровна, красива

и пламък в очите,

                от мене разбран.

Първа любов,

                там ли остана

животът забързан,

                в спомен те скри,

нали с тебе се клехме,

                че няма забрава,

до сетният дъх,

                с мен ще си ти.

Защо ли,

                нещо ме стяга

сърцето сякаш,

                не ще да прости,

съвестта скри се,

                къде ли избяга,

отдавна те няма,

               а още боли.

 

Август,2017

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еси,
    когато луната изгрее
    русалка в морето ми пее
    заради стиха ми"Първа любов"
    съм екстрадиран от къщи
    небето е моя покров.
    Валентин,благодаря за отзива!
  • Хубаво стихотворение!
  • Първата любов ръжда не хваща. Поздравявам те за този стих, Гавраиле, както и за останалите няколко, които си споделил, докато ме нямаше! Яви ли ти се русалката наяве?
  • Катя,Владислав,Руми, благодаря ви за оценките и отзивите макар и със закъснение.
    Желая ви хубава септемврйска неделя!
  • Ех, тази носталгия по първата любов! Защо ли винаги се завръща, когато най-малко я очакваме, или просто си е намерила своето място някъде дълбоко в сърцето и сама избира моментите, в които да се появи! Красиво написани стихове, Гавраил! Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...