Първа любов
Някъде в спомените,
образ ме вика,
толкова близък,
от ефир изтъкан,
усмивка невинна,
чаровна, красива
и пламък в очите,
от мене разбран.
Първа любов,
там ли остана
животът забързан,
в спомен те скри,
нали с тебе се клехме,
че няма забрава,
до сетният дъх,
с мен ще си ти.
Защо ли,
нещо ме стяга
сърцето сякаш,
не ще да прости,
съвестта скри се,
къде ли избяга,
отдавна те няма,
а още боли.
Август,2017
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
