17 сент. 2014 г., 14:51

Първа обич

527 0 4

Първа обич

За първи път сега обичам.
И щастието е във мен.
Във нов живот сега надничам
и от това съм вдъхновен.

За мен  си всичко във живота.
Какво е щастие разбрах!
Достигнах най- мечтана кота,
о, аз във тъмното не спрях.

Не знам каква е  твойта сила,
коята здраво ме държи...
Навярно погледа ти мила,
ме радва или ме тъжи!

Не зная ти с какво успяваш,
не само с сините очи;
ти русата коса развяваш;
гласа ти  все във мен звучи!

Прекланям се пред скромността ти,
и твоята неземна доброта,
повтарям ти го много пъти,
единствина си ми в света!

Аз искам тук да ти призная,
че с моите мечти летиш,
навярно ти създаваш Рая,
и в него любовта държиш!

За твоята любов копнея!
И искам с всеки да съм мил!
Сега  аз нов живот живея,
нима до днеска бил съм жив!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката Ви мили дами!Ако можех и сега да изживея това свято чувство, бих го направил без колебания. Пожелавам ви го от цялото си сърце, на вас!
  • Щастливец!
    Първа любов - и толкова истинска и силна!
    Стихотворението ти е много хубаво.Браво!
    Поздравявам те!
  • Ехааа, разкошно!
    Толкова влюбено, нежно, чаровно!!!
    БЪДИ!
  • Много влюбен стих! Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...