21 февр. 2015 г., 18:01  

Първа стихосбирка

589 0 10

Стихосбирка – първата – готова!

Телефонен звън и... новина.

Не щадя колата. Тръпка нова,

а за нея няма тя вина.

 

Стигам в склада: книжки в опаковка

от кафяв хартиен амбалаж.

А на мен сърцето хлопа, хлопка

в поетичен, първи воаяж.

 

И дали е истина, лъжа ли?

От разкъсан първият пакет

се посипват книжни сто кинжали

върху скърцащ, старичък паркет.

 

Тук попада първата ми книжка

в онемели, трепетни ръце.

И поемам стиховете – виж как! –

право със разтворено сърце.

 

А от тях ме лъха аромата

на мастило, клетви във любов.

Няма друга радост по-богата

пред поет със книжка-благослов.

 

Трополи колата, тупкат вени.

Виж встрани! – летят тополи-страж,

сякаш тук за мен са построени,

а отпред – застлан с цветя паваж. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...