Стихосбирка – първата – готова!
Телефонен звън и... новина.
Не щадя колата. Тръпка нова,
а за нея няма тя вина.
Стигам в склада: книжки в опаковка
от кафяв хартиен амбалаж.
А на мен сърцето хлопа, хлопка
в поетичен, първи воаяж.
И дали е истина, лъжа ли?
От разкъсан първият пакет
се посипват книжни сто кинжали
върху скърцащ, старичък паркет.
Тук попада първата ми книжка
в онемели, трепетни ръце.
И поемам стиховете – виж как! –
право със разтворено сърце.
А от тях ме лъха аромата
на мастило, клетви във любов.
Няма друга радост по-богата
пред поет със книжка-благослов.
Трополи колата, тупкат вени.
Виж встрани! – летят тополи-страж,
сякаш тук за мен са построени,
а отпред – застлан с цветя паваж.
© Иван Христов Всички права запазени