21.02.2015 г., 18:01  

Първа стихосбирка

582 0 10

Стихосбирка – първата – готова!

Телефонен звън и... новина.

Не щадя колата. Тръпка нова,

а за нея няма тя вина.

 

Стигам в склада: книжки в опаковка

от кафяв хартиен амбалаж.

А на мен сърцето хлопа, хлопка

в поетичен, първи воаяж.

 

И дали е истина, лъжа ли?

От разкъсан първият пакет

се посипват книжни сто кинжали

върху скърцащ, старичък паркет.

 

Тук попада първата ми книжка

в онемели, трепетни ръце.

И поемам стиховете – виж как! –

право със разтворено сърце.

 

А от тях ме лъха аромата

на мастило, клетви във любов.

Няма друга радост по-богата

пред поет със книжка-благослов.

 

Трополи колата, тупкат вени.

Виж встрани! – летят тополи-страж,

сякаш тук за мен са построени,

а отпред – застлан с цветя паваж. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...