Feb 21, 2015, 6:01 PM  

Първа стихосбирка

  Poetry » Other
581 0 10

Стихосбирка – първата – готова!

Телефонен звън и... новина.

Не щадя колата. Тръпка нова,

а за нея няма тя вина.

 

Стигам в склада: книжки в опаковка

от кафяв хартиен амбалаж.

А на мен сърцето хлопа, хлопка

в поетичен, първи воаяж.

 

И дали е истина, лъжа ли?

От разкъсан първият пакет

се посипват книжни сто кинжали

върху скърцащ, старичък паркет.

 

Тук попада първата ми книжка

в онемели, трепетни ръце.

И поемам стиховете – виж как! –

право със разтворено сърце.

 

А от тях ме лъха аромата

на мастило, клетви във любов.

Няма друга радост по-богата

пред поет със книжка-благослов.

 

Трополи колата, тупкат вени.

Виж встрани! – летят тополи-страж,

сякаш тук за мен са построени,

а отпред – застлан с цветя паваж. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...