21 feb 2015, 18:01  

Първа стихосбирка

  Poesía » Otra
588 0 10

Стихосбирка – първата – готова!

Телефонен звън и... новина.

Не щадя колата. Тръпка нова,

а за нея няма тя вина.

 

Стигам в склада: книжки в опаковка

от кафяв хартиен амбалаж.

А на мен сърцето хлопа, хлопка

в поетичен, първи воаяж.

 

И дали е истина, лъжа ли?

От разкъсан първият пакет

се посипват книжни сто кинжали

върху скърцащ, старичък паркет.

 

Тук попада първата ми книжка

в онемели, трепетни ръце.

И поемам стиховете – виж как! –

право със разтворено сърце.

 

А от тях ме лъха аромата

на мастило, клетви във любов.

Няма друга радост по-богата

пред поет със книжка-благослов.

 

Трополи колата, тупкат вени.

Виж встрани! – летят тополи-страж,

сякаш тук за мен са построени,

а отпред – застлан с цветя паваж. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...